Българската литература в Молдова и Украйна е извоювала свой собствен живот. Пише се на български и читателят има възможност да чете произведенията и в оригинал на родния си език.
Единият от тази плеяда писатели и поети е Георги БАРБАРОВ. Роден е в с. КОРТЕН, Тараклийско, на 5 септември 1955 година.
Завършил е Кишиневския държавен университет, факултет журналистика. Издал е 15-на книги с проза и поезия. Членува в писателските съюзи на Молдова и България. Редактор е на българското радиопредаване «МЕГДАН» в нашата република.
В стихотворенията на Георги Барбаров има много размисъл, усеща се болката по родния край. Посветил е стихове на близки и на своето родно село.
КОРТЕН
Кортенски родни простори!
Мои навред небеса.
Тук детството с мене говори,
дари ме със чиста роса.
Израснал съм с тези рекички,
без сила сега и без глас.
Къде сте, приятели всички,
аз идвам на гости при вас.
Ах, луди биле сме за ново,
за малка сполука поне.
А времето, слово по слово,
Турга ни на колене.
Виж, пътя безгрижно си тича,
Съмнения, сълзи не знай.
Той пътници лудо обича,
измислен жадуващи рай.
Деца сме ония, безпечни,
препълнени с песни и звън.
От кътчета степни, далечни,
пренесени в градския сън.
И пълни сме с пориви, сила,
отричащи тоз кръговрат.
Защото любов ни родила
във Кортен — завинаги млад.
Добавить комментарий