Общество

МЕКАТА НОСТАЛГИЧНОСТ НА СПОМЕНА

Петър БУРЛАК-ВЪЛКАНОВ (18.01.1939 — 03.10.2005)

burlakov

Изминаха вече 11 години, откакто си замина във вечността признатият патриарх на бесарабската българска литература Петър БУРЛАК-ВЪЛКАНОВ. Той беше от поетите, които носят чрез своите стихове здраве, оптимизъм и реалистична мисъл с изострено национално чувство.

  Патриот на своето село и на всичко свързано с тази дума П. Бурлак-Вълканов до края на живота си възпяваше силата на селската околия и българското вживяване в нея. Чрез поетичното слово той увековечи този монолит: родната къща, полето широко, кладенците със жеравите и милите му хора. От стиховете му и днес се лее меката носталгичност на спомена.

ПРИКАЗКА ЗА СТАРИЯ ОДЪР

Тъгува одърът ни пак

 

с възглавницата и с дюшека.

 

И го обхваща него днес

 

покоят тих излеко.

 

А тука моят дядо спал

 

с любимата невяста.

 

И нявга писвало дете

 

пред утринния блясък.

 

Тук нявга аз съм пропищял

 

и моят глас задрънка.

 

А тате рожбата си бдял

 

тъй радостен, объркан.

 

И сам-самин одърът ни стар

 

във спомени унесен.

 

И тръгнах си по тоя свят.

 

Сега съм надалеко.

 

Тъгува одърът ни пак

 

с възглавницата и с дюшека.

Добавить комментарий

Комментировать...