Общество

БЪЛГАРСКА БЕСАРАБСКА ЛИТЕРАТУРА ЗА ДЕЦА

Детската литература незаслужено е пренебрегвана и поставяна в сянката на голямата литература за по-големи, а всъщност в нея се разкриват едни от най-съкровените и невинни чувства на децата, техния свят и преживявания. Както в България, така и в Молдова на тази литература се отделя твърде малко внимание и съответно има много по-малко произведения в тази специфична област.

  Българската бесарабска детска литература не се отличава много от тази в България, може би с изключение на един поет, който изпъква с това, че в неговите кратки стихотворения говори детето, с неговата наивност, лека игривост, с това как мисли и се отнася към околната природа и свят.

Тодор Стоянов не е от продуктивните писатели, но за сметка на това кратките му творби отразяват богатството и трепетите на детския свят по един наивен начин, характерен за детската душа. В лириката на Т. Стоянов говори детето, докато в творчеството на останалите творци личи или се долавя нотки на мисленето на по-големия човек, човекът, който определя или през чиято призма преминава детският свят.

В областта на детската лирика Т. Стоянов е майстор на късото стихотворение, изградено най-много от две четиристишия, които се отличават с ясна и проста структура, в която се акцентува върху всяка дума, представляваща особена сцена от детското въображение. Това е един свят, в който малкото е една вселена, една закачлива орнаментика със свое детско идилично звучене. В творчеството на Анна Малешкова също е застъпено четиристишието, дори част от нейната лирика е застъпено само едно четиристишие, но като изказ то се доближава до света на майката, през чиято призма е изградена опозицията малко: голямо, а голямото е вече само, защото е пораснало. Т. Стоянов навлиза в света на малкото дете с неговите чувства, трепети и преживявания. Разбира се, че почти всички български бесарабски писатели са писали за деца, но като че ли при тях личи майчинското или най-общо родителското отношение, отношението на по-големия. Тук можем да включим такива имена като Анна Малешкова, Георги Барбаров, Нико Стоянов и др., в голяма част от тяхното творчество неизменно присъства патриотичната тема и оттук описанието на родната природа, като тази тема е по същество възрожденска и се застъпва по цялото протежение във времето от Възраждането до наши дни.

В областта на детската проза заслужено място заема Владимир Калоянов, който пише разкази и приказки, включително такива, които правят алюзия с творби на утвърдени авторитети, напр. „Приказка за рибаря и златната рибка” от Пушкин.

Интересно е да се направи едно изследване относно отразяването на детския свят в творчеството на писателите от двата пола и не само в бесарабската поезия и проза, а изобщо за цялата българска детска литература, тъй като при поетесите и по-общо жените творци повече изпъква или се усеща майчинското или женското отношение, докато при мъжете се долавя мъжкото или бащинското начало с изключение на творчеството на Т. Стоянов, което е писано сякаш от деца за деца, а не от възрастен за деца. В това отношение той се доближава до класиците на българското творчество за деца като Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Леда Милева, в което е изчистен докрай елементът на дидактизма и изобщо вмешателството и внушението на по-големия.

В жанрово отношение в българската бесарабска литература за деца повече е застъпена лириката, въпреки че има сериозно присъствие на приказки и разкази (П. Бурлак-Вълканов, Вл. Калоянов, Ив. Вълков, Г. Барбаров, Т. Танасова-Тодорова и др.).

В тематично отношение тя застъпва темата за детето и околния свят, в някои отношения този околен свят се стеснява от патриотичната тема за родината и оттук описание на природната картина на нея. И тук попадаме на ясното разграничаване на разбирането за детето и това, което го заобикаля, по отношение на материализма, какъвто се открива у повечето автори, докато в творчеството на Т. Стоянов това е свят, изпълнен с преживявания, свят, който отразява мисленето на детето. Патриотичната тематика при него е застъпена по-рядко, тъй като акцентува върху общочовешки ценности, но това не пречи да напише великолепното стихотворение Български език” от стихосбирката „Размисъл”.

Румен Серебранов

 

Добавить комментарий

Комментировать...