Общество

БЪЛГАРИЯ – 1335-ГОДИШНА ИСТОРИЯ

В своето многовековно съществуване (681 — 2016) българската държава преминала през различни периоди – на политическо и културно могъщество, на продължителни застои и изчезване от картата на света за столетия. И въпреки всичко България устоява на напора на времето, на неспирните нашествия, на високомерието на така наречените велики сили.

От създаването си през седми век (681 г. (Дунавска България) до наши дни границите й се променят непрекъснато – в резултат на войните, чуждите нашествия и прекрояването на балканските граници, както и в резултат на стремежа на българите към обединение на разпокъсаните нация и територия след 1878 година, то ест, след Освобождението на българските земи от Османската империя.

От 1396-та до 1878 година България е била част от тази могъществена империя. В резултат на победата на руските войници и българските опълченци в Руска-турската война през 1877 г. – 1878 г. страната придобива свобода. На 3 март 1878 г. бе подписан Санстефански мирен договор между Русия и Османската империя. По силата на този договор България се превръща в една от най-големите държави на Балканите.

 На 3 март се отбелязва националният празник на България – Денят на освобождението й от турско робство и възкресението на българската държава. В този ден вдигат националното знаме и поставят венци на паметници на знайни и незнайни воини, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството.

Гордостта на тараклийци са имената на опълченците Олимпий и Павел Панови, които са участвали в много сражения за освбождението на Отечеството им, както и в строителството на нова, следосвобожденска България. Освен тях в Българското опълчение взели активно участие и други наши земляци: Иван Арабаджи, Димитър Карамалак, Иван Гицеларов и Тодор Дериволков. Ние, техните потомци, скланяме глава пред героическия им подвиг и помним техните имена. В дни на тържества по случай важни дати и събития от историята ни ние полагаме цветя към паметника на героя на Шипка, Стара Загора и на сражението при Сливница майора Олимпий Панов, олицетворявайки подвига и героизма и на другите наши тараклийци и земляци от нашия край.

Младата българска държава след освобождението (3 март 1878 г.) започва да укрепва политически, икономически и културно. Това дава предпоставки за ново възраждане и просперитет на България.

Българската територия е разделена на Княжество България със столица София и Източна Румелия със столица Пловдив –автономия в рамките на Турция. Още през 1880 г. се прави първият опит за съединението им. Фактът, че инициативата произлиза от източнорумелийските дейци, показва идентичността на българските стремежи от двете страни на Балкана.

В началото на 1884 г. в Източна Румелия отново се разгаря движение за обединение на двете български територии. Български тает централен революционен комитет се стреми да убеди населението, че Източна Румелия е едно политическо и икономическо недоразумение, което трябва да се премахне по възможно най-бързия начин.

 Обединението на Княжество България и Източна Румелия успешно се осъществява на 6 септември 1885 година. Българските политици поставят Европа пред свършен факт, който трябва юридически да бъде узаконен от дипломацията на великите сили. С много такт и упоритост от българската страна Съединението е признато от Европа. Това е най-големият дипломатически и военен успех на страната след Освобождението.

Пълният успех на Съединението показва, че когато напрегнат всички сили една нация има възможност да осъществи своите идеали. Категорична е позицията на българското правителство и на Народното събрание на България, че веднъж извършено, Съединението трябва да се защити с всички сили, с които страната разполага. Получава се рядко срещан синхрон между действията на монарх (княз Александър I Батенберг), правителство, парламент и обществено мнение.

Този пример е с историческо значение за бъдещето развитие на националноосвободителните борби на българите.

Следващият много важен акт на България е обявяване независимостта на държавата от турската васалност. Уникалното по своя род политическо събитие става във Велико Търново на 22 септември 1908 година. Според български учени-историци без 3 март 1878 г. нямаше да има нито СЪЕДИНЕНИЕ (6 септември 1885 г.), нито НЕЗАВИСИМОСТ (22 септември 1908 г.). От освобождението на България от османското владичество и до обявяването на пълната й независимост изминават 30 години в бурни политически страсти, на величие и покруса, но вкрайна сметка – на възход и на триумф на българската държава.

22 СЕПТЕМВРИ – ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

Идеята за обявяване на българската независимост се формира още в края на XIX век. По време на СЪЕДИНЕНИЕТО тя се използва като натиск върху великите сили при различни ситуации.

Съставеното на 16 януари 1908 година правителство на Демократическата партия начело с Александър МАЛИНОВ (бесарабски българин, родом от село Пандаклий, Болградско на Одесчината) определя като своя първостепенна задача постигането на независимостта на страната. А и назряват и условия за реализация на тази цел.

Развиващата се млада българска буржоазия все по-често мислела за отхвърлянето на васалната зависимост от Турция.

На 22 септември 1908 г. в старата българска столица – Велико Търново – тържествено било извършено провъзгласяването на България за «царство» със специален марифест към българския народ, който е съставен от премиер-министъра, бесарабския българин Александър Малинов и прочетен в черквата «Свети 40-ет мъченици в Търново.

Провъзгласяването на независимостта е прогресивен акт в българската история. То било извършено като израз на нарастващата стопанска и политическа мощ на България през 30-годишния период на самостоятелното й съществуване.

Провъзгласяването на независимостта на България било посрещнато с радост и въодушевление от целия народ. Признато било от Турция и великите сили. Така че за този велик 30-годишен период в българската история и на българската държава без 3 март нямаше да има нито съединение, нито независимост. Тези велики събития бяха триумфът на българския народ и на картата отново се появи силна и могъща държава – България.

 

Добавить комментарий

Комментировать...