Общество

1 МАЙ – ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО (ВЕЛИКДЕН, ПАСХА)

Великден е празник на празниците. Източноправославните го наричат така, защото този ден е велик за християнството. Възкресение е важно събитие, Христос възкръсва от мъртвите като доказателство за безсмъртието на вярата в доброто и любовта. При други народи названието е Пасха.

   Подготовката за Великден започва още от Заговезни (Масленица), когато се слага началото на великденския пост. Седмицата, предшестваща Възкресение Христово, се нарича Страстната седмица, в нея всеки ден е велик. А в неделя е Великден, който се празнува три дни. С празничната трапеза в неделя свършват постите. Отговява се задължително с яйце. Всички се чукат с пъстри яйца. На когото се падне най-здравото яйце, той ще бъде най-здрав и честит през годината.

Седмицата от Връбница до Великден се нарича Велика. Тя преминава във вълнуващо очакване и приготовления за най-големия християнски празник Възкресение Христово.

За да бъде наистина празник на светлината и обновлението, Великден е винаги след пролетното равноденствие, след първото пълнолуние и то в първия неделен ден, деня, в който е възкръснал Христос.

Последните дни на Христос, неговата смърт и Възкресение християните започват да честват от понеделника след Цветница. Тази седмица се нарича Велика, страстна седмица, а всеки ден от нея е велик, понеже е наситен с драматизъм, свързан със страданията на Христос до възкресението му. Христовите мъки се преживяват и от миряните в църква, където през тази седмица службите са особено тържествени и официални. Празничната подготовка за Великден е свързана с много обичаи и е строго определена по дни.

През Великата, страстната седмица Христос завършва земния си живот. Затова през тези дни в църквата се извършват особено тържествени богослужения, припомнящи Светото евангелие. На Велики четвъртък според Библията се извършва Тайната вечеря на Христос с 12-те апостоли, на която той предсказва смъртта си и предателството на Юда.

Смята се, че на Велики четвъртък се отваря небето и пуснатите на свобода души на умрелите бързат да се върнат в своего културно пространство сред роднини и близки и да доизживеят онези приятии моменти от житейското битие, на които не са успели да се нарадват приживе. На белия свят те гостуват 50 дни до Спасовден. Възнесение Господне е последният Велики четвъртък.

Сутринта на Велики петък Христос е разпънат на кръста. Погребан е в каменен саркофаг, в пещера, пред която властите поставят стража и огромен камък на входа й. Его защо по време на богослужението в този ден от олтара се изнася плащеницата, с която е завито тялото Христово.

На Великата събота Богородица и Мария Магдалена отишли на гроба на Христос, но го намерили празен, а пред тях се явил Ангел, който им съобщил, че Христос е възкръснал.

Великден (Възкресение Христово) започва да се чества още на Велика събота, когато в 23 ч. започва        Пасхалната полунощница.

В полунощ свещеникът запява възкресения тропар «Христос възкръсна от мъртвите», с което обявява Възкресението. Християните се поздравяват с думите «Христос воскресе — воистина воскресе»

На следващия ден — неделя е най-великото събитие в историята на християнската църква. В този ден се отслужва тържествена вечеря, т.н. «Второ Възкресение», по време на която се чете от Евангелието за явяването на възкръсналия Христос пред апостолите и заръката му да разнасят учението и вестта за Възкресението му сред различии народи.

В понеделник след Томина неделя е празникът Софинден. В Бесарабия Софинден отбелязват като поменален ден, на който се раздава храна за умрелите.

Софинден (Суфинден, Мрътвен Великден) е празник, на който чрез раздаване на храна на гробищата се засвидетелстват почит и уважение към паметта на починалите близки. Това става на деветия ден след Възкресение Христово — винаги в понеделник. Свързан е с Разпускането на душите на умрелите (Разпус). По своята масовост и великопочитаемост няма аналог сред ни една от другите задушници, включително и Спасовската. Софинден стой на границата между земного и отвъдното.

На този ден цялото семейство с цветя отива на гробището, полива гробовете с вода и вино, носи паска, боядисани яйца, гозби, с които се разменят за «бог да прости».

Семейства, наскоро изгубили някой от близките си, на гробище ходят рано сутринта, също поливат могилите с вода и вино, подават от великденската паска и яйца, кравайчета, бонбони, но трапеза не слагат.

Отец в черквата «СВЕТИ ГЕОРГИ», клирик Александър (ДЕРИВОЛКОВ) пожелава на миряните и на всички православни християни:

  Великден е най-светлият празник за православните християни. Той е символ на възкресението, на победата на доброто над злото и на победата на живота над смъртта. Нека изпълним този ден с надеждата на християнската любов. Нека на този щастлив ден Господ Ви благослови и нека той да бъде ново начало за още по-голямо благоденствие, успех и щастие.

ХРИСТОВ ВОСКРЕСЕ!

1

 

Добавить комментарий

Комментировать...