Общество

Университетът ни с нови книги на преподаватели

2018 година излезе плодоносна на книги от преподаватели на Тараклийския държавен университет «Григорий Цамблак».

Д.х.и.н. Николай РУССЕВ издаде дългогодишния си труд, посветен на историята на родното си село Суворово, Измаилско. Д-р Николай ТОДОРОВ – книга, също така написана върху отдавна защитения му дисертационен труд, посветен на езика и културата на българите в Република Молдова. От септември тази година Н. Тодоров е преподавател-българист в нашата Алма Матер. Доц. д-р Надежда КАРА от Кишинев – сборник със статии, писани и публикувани в различни издания. Д-р Вероника ВЕЛИКСАР – две книги, написани върху дисертационния й труд, посветен на българската народна песен в Тараклийско. Д-р Адина ПЛЪТИКА издаде първата си книга. Доц. д-р Васил КОНДОВ издаде речник на родния си говор, който представлява част от дисертационния му труд, а също така и обобщаващ труд, посветен на българските говори в бившия СССР, върху които е работил дълги години – цели три десетилетия.

Книгата «ЕЗИКЪТ НА БЪЛГАРИТЕ НА ПУСТО ПЛАДНЕ: в Русия, СССР, Молдова и Украйна. История и съвременно състояние: (Класификация, библиография, карти, снимки, текстове)» на доц. д-р Васил КОНДОВ е утвърдена от Научния съвет на Университета в Тараклия и е отпечатана в кишиневската печатница «Centrografic» тази година. Рецензенти на този труд са: Надежда КАРА, доц. д-р (Кишинев), Александър КОВАЛОВ, д-р (Кишинев), Иван ИЛИЕВ, доц. д-р, Маргарита ГЕОРГИЕВА, гл. ас. (Пловдив – Кърджали), Димитър МАРИНОВ, д-р (Варна), Николай ТОДОРОВ, д-р (Стара Загора). Научен редактор на изданието е доц. д-р Мария ПАСЛАР.

В предговора към своя дългогодишен труд доц. д-р Васил Кондов пише: «Крайно време беше, според нас, да се напише подобна книга, в която въз основа на по-нови и най-нови проучвания да бъде поправена класификацията на българските говори в бившия СССР, както и към всеки тип или група говори да бъде посочена натрупаната във времето библиография.

В това отношение имах добър пример – Българска диалектология на проф. Ст. СТОЙКОВ (1968, 1993 и др.). Що се отнася до мотото на книгата, по-точно до фразеологичната част в него: на Пусто пладне: «Бяхме слушали, че Московията се намира към пусто пладне, но где е тази земя – никой не знаеше. Ние пътувахме като стадо овци, никой не знаеше ни пътя за Русия, ни колко време ще пътуваме, ни какво ще ни срещне там!» (М. ГРЕКОВ. Как ние освобождавахме България, том 1.).

Този фразеологизъм е отразен в един от фразеологичните речници на българския език по следния начин:

Отивам / отида на пусто пладне. Диал. Загивам напразно, незаслужено. Той е коментиран съответно и от В. Вътов в една от статиите му със значението «умирам».

Обаче, както се вижда от текста, в спомените на войводата значението на съчетанието към пусто пладне не съвпада със значението на фразеологизма в съответния речник. То е със значение на посока, макар косвено и да кореспондира с понятието преселване, заминаване, отиване…

До ден днешен в говорите на българите в Бесарабия, особено през лятото, се използва съчетанието пуста плання със значението най-горещият момент през деня (Иде пуста планн а. Примерът е от говора на с. Кортен, Тараклийско).

Иначе значенията на прил. пуст в речниците са илюстрирани с достатъчно примери, но към тях, струва ни се, би могъл да се добави следния пример, който в случая е и интересен, и уместен:

И той си мъртвите погреба, и си имота продаде, Във къра чешма направи, И я за спомен остави на Кортен село голямо,

Та се Караджа задигна в тази му пуста Русия… (от народна песен, записана в с. Кортен (Новозагорско – от баба Тонка Петрова Начкова)

Газета «Свет»

Добавить комментарий

Комментировать...