Общество

Тази пролетна и неочаквана зима

Водата ще измие следите. Вятърът ще огаси огъня. След войната ще се заличат раните. И други неща в живота ни се случват. Но няма никаква сила, която да може да изстрие спомена. Спомена от преживяното лично от човека или от природното бедствие. Както, в случая, от неочаквано дошлата зима, която донесе съвсем малко радост и много главоболия на хората. Натежелият мокър сняг изпочупи плодни дървета в градините, а от студа измръзнаха кълновете на зеленчуците… Щетите не са малки, било за едно семейство, било за едно стопанство или за по-голяма географска територия.

Станалото стихийно бедствие още повече укрепи вярата в хората да бъдат единни и сплотени. Това, което те показаха, говори за човешката солидарност и взаимопомощ. Човекът в подобни ситуции става много по-борбен и издръжлив. Колкото природата и да е по-силна от нас, човеците, ние пак ставаме на крака, вървим напред и мислим за бъдещето – своето и на своите деца.

За пролетната зима са написани и поетични редове, и мисли, предвещаващи нещо песимистично, както и за това, че красивото цветение на белите лепестки погуби белият сняг…

Иван БОГДАНОВ: «Не очаквах, че първото нещо, което отнякъде ще внесем, ще е зимата!»

Анелия ПЕТРУНОВА: «Температурата вкъщи е зимна».

Силвия АНГЕЛОВА: «Снежно Габрово».

Мария ГАРЕВА: «Пролет моя, моя бяла пролет…»

Иван БОРИМЕЧКОВ: «Преди 20-ти април белоцветните вишни радваха окото, но след тази дата сърцето плачеше от строшените от вятъра и снега ябълка, двете вишни и високата кайсия. Май ще останем тази година без джем и компот».

Мария КОСТАДИНОВА: «Много сняг и студ по време, когато всичко цъфти и кълни, не е на хубаво. Ами, каквото правим, това и получаваме».

Катя КОНОВА: «Предвестник е…».

ДИМИТЪР БОРИМЕЧКОВ

Добавить комментарий

Комментировать...