Общество

Родна ли е чуждата земя?..

Най-важното е, че ние, бесарабските българи, вече две столетия сме ей-така. И сякаш сме на родна земя, тук сме родени и израсли, тук са гробовете на прадедите ни… Но все сме като чуждо дръвце, и все милеем, бленуваме и мечтаем за далечната-близка България… И душите ни всеки път потреперват, само като чуем българска дума или мелодия.

Това са думите и мислите на една бесарабска българка, на Надежда ИДЖИЛОВА. Вероятно, не само тя така мисли и си задава въпроси от рода: защо сме тук «като чуждо дръвце» и «сякаш сме на родна земя», ама не.

Вече 200 години живеем тук, в Буджака, и всеки от нас, като листо, паднало далеч от дървото си, от корена. Но н Родна ли е чуждата земя?..ие, като листа, въпреки премеждията и далечните разстояния, не съхнем и не се загубваме. Продължаваме пътя, предначертан от Бога и от нашите прадеди. А чуем ли българска дума или българска мелодия, душата ни трепти и е в нежна тъга. За миналото, за бащите ни, за родното огнище и родната земя, напуснати от нашите предци не по своя воля.

Макар че «тук сме родени и израсли, тук са гробовете на прадедите ни» — в тази буджашка степ, 200 години, като верни кръвни и духовни синове и дъщери на своето Отечество, все милеем, все бленуваме и все мечтаем за своята прародина, за нашата мила далечно-близка България. Тя е била и си остава за нас «като глътка въздух, като блян, като една калория нежност» (Георги ДАНАИЛОВ, български писател). Несъмнено е, че и за нас, бесарабските българи, прекрасната писателка Соня КЕЛЕВЕДЖИЕВА от българския Сливен пише: «Носете родолюбивия плам и силния дух през годините!». И този плам, и този дух ние вече два века носим в своите силни сърца и в своите чисти души. И нито за миг не се оплакваме на своята съдба и на времето, което ни е отредило земен живот. В друга държава, в небългарска среда, но с български закоравели сърца и несломим дух и воля сме живи днес и ще бъдем такива и утре.

«Дано утре ни чака по-светъл и радостен ден», според бесарабския поет и писател Михаил БЪЧВАРОВ-БОНДАР, който от години живее и твори в гр. Силистра, България. В своята прародина също живеят и творят поетите Таня ТАНАСОВА-ТОДОРОВА, Нико СТОЯНОВ, Илия ВЪЛКОВ, други творци на изящното, на художественото слово, родени в Бесарабия (Молдова и Украйна). Рано или късно завръщането в родното огнище, в «държавата на духа» (Михаил ЛИХАЧЬОВ – руски учен и писател) става очевиден факт.

Бежанската съдба на нашите предци е била много тежко изпитание, което те достойно издържаха. Сега върви друг процес – ЗАВРЪЩАНЕТО, който е обмислен и приятен, а не като преди два века – принудителен и не по своя воля. Но пък тук остават гробовете на прадедите ни…

Един човешки живот, свързан с идването тук преди две столетия, и един човешки живот в друго време, който дава възможност за завръщането към корена, към новото начало.

Далечното и близкото се съединяват, стават едно цяло. Кръвта вода не става.

ДИМИТЪР ИВАНОВ

Добавить комментарий

Комментировать...