Общество

Поезия, родена в аспаруховия онгъл. Слово за Петър Бурлак-Вълканов

Роденият на 18 януари 1939 г. в с. БАБАТА (сега Островное на Одесчината) Петър БУРЛАК-ВЪЛКАНОВ е бил и си остава един от големите творци на художественото слово в следвоенното време. Определен е от литературните критици и читателите на неговото всестранно творчество като патриарх на българската бесарабска литература. Закърмен с български песни и предания, апостолски е разнасял поетичното родно слово.

Българските бесарабски поети създават значителен дял от цялата българска литература. Те се хранят от нейните сокове, но също подхранват и нейното дърво. Това взаимно влияние радва и помага на пишещите от двете страни – оттатък и отсам Дунава.

Българската бесарабска литература е богата на лирични гласове. Сред тях се откроява патриархът Петър БУРЛАК-ВЪЛКАНОВ, който ни напусна на 3 октомври 2005 година, но и днес ни вълнува с изповедта на поетичния си тон и с апостолското служене на поезията.

Както всеки талантлив писател и поет, П. Бурлак-Вълканов е носил в себе си голямото литературно богатство, изразено най-вече в стихосбирките му, издадени в молдовската столица Кишинев и в гр. Одеса, един от българските центрове на Украйна.

Да бъдеш творец е мъжество и граждански дълг. В произведенията му живее духът на българската история, на героичното ни минало, който най-ярко е отразен в прозаичната му книга «ЗЕМЯТА НА МОИТЕ ДЕДИ», както и в стихотворенията му «И ПОПИТАХ», «НА ДЕДИТЕ», «ЗОВ ЗА БЪЛГАРИЯ». Последното стихотворение се е превърнало в песен-химн, която с много любов, вълнуващо и трогателно изпълнява известният и любимият български певец Илия ЛУКОВ, който е свързал личната си и творческата си съдба с Бесарабия и Таврия (Молдова и Украйна).

Селянин по начин на възприемане на действителността, израснал в прегръдките на Южно-Бесарабската равнина, вдъхновен от нейната красота, поетът Петър Бурлак-Вълканов я възпявал още в първата си книга «МОЯ ЮЖНА РАВНИНА», която е и първата на български език в следвоенните години (1967). Предговор към нея е написал поетът-преводач и издател на сп. «ПЛАМЪК» Андрей ГЕРМАНОВ. В 70-те години на ХХ век големият майстор и радетел на българското поетично слово приятелски и творчески подава ръка на своите по-млади събратя по перо, ги окужава, става им духовен баща.

От духовния тласък на А. Германов и се разви поетичната дарба на Бурлак-Вълканов, която намери път в книгите: «ВЯРНОСТ» (1973), «ДАЛЕЧНИ ИЗВОРИ» (1976), «РАВНОДЕНСТВИЕ» (1982), «ГОДИНИ» (1989), «СТАРА ПЛАНИНА» (2009) и др. Последните му книги бяха отпечатани в Одеса благодарение на неговия съселяни и меценат Петър БАХЧЕВАН и със съдействието и участието в предпечатната им подготовка на редактора на в. «РОДЕН КРАЙ» Дора КОСТОВА и екипа на редакцията.

В неговото творчество се вплитат в едно и реализъм и митология, а също и преработени народни творения.

Неговата поезия е конкретна, искрена, завладяваща, и затова обичана от бесарабския читател. Стиховете му привличат с философските си размисли за прадедите от героичното минало и за своите съвременници, с душевните интонации, със своето виждане на света и своите лирични образи, което го различава от другите поети.

Само добрата и чистата душа на Петър Бурлак-Вълканов, родена и закърмена тук, в Буджака, сред родните степи и родния въздух е способна да изрази любовта си към тази оскъдна красота, на която не могат да се наситят очите.

Любовта на поета към родния край и към близките му хора от цялата Бесарабия си е оставала все така искрена и по детски чиста през целият му човешки и творчески живот. Само тя е могла и може да донесе на нашите съвременници вдъхновеното слово на Петър Бурлак-Вълканов, който вярно и всеотдайно е служил на своята муза – ПОЕЗИЯТА.

НИКО СТОЯНОВ,

ДИМИТЪР БОРИМЕЧКОВ

София, България,

Тараклия, Молдова

Добавить комментарий

Комментировать...