Общество

Българска бесарабска публицистика

В двете съседни държави – Украйна и Република Молдова – най-компактно живеят стотици хиляди българи. Те са потомци на някогашните преселници от поробената от османлиите България.

Първите заселници строят тук, в Бесарабия (Южна Русия), черкви и училища, защото са жадни за духовност и знания.

По-късно в най-голямата българска диаспора в света – бесарабско-таврийската – се ражда една нова интелигенция, представена от журналисти и писатели, художници и композитори, краеведи и събирачи на народни умотворения.

Тези автори живеят в специфична небългарска среда, в необикновени човешки условия. Но не се предават. Всеки от тях по-различен начин започва да изразява себе си, да гради тук духовна култура, най-вече с перото на белетристи и публицисти.

Авторите на публицистичните материали и творците на художественото слово, родени в Молдова и Украйна, пишат на майчин – на роден български език. След години и десетилетия на горчив опит и опознаване живота в Буджака и по-нататък се създава българска бесарабска литература и българска бесарабска публицистика, а писателите и журналистите се включват в журналистическия и литературния процес на България.

В българската бесарабска публицистика има няколко периода на становление и развитие, като тя започва още през 60-те години на XIX век с откриването на печатницата в Болградската класическа гимназия. Тук се издават не само книги, учебници и учебни помагала, а и периодични издания, като най-стойностни сред тях са: списание «Общ труд» и особено вестникът с революционен устрем «Български глас» с редактор Киро Тулешков. Новото възраждане на духовността в Молдова и Украйна започва през 80- те и 90-те години на ХХ век. В информационното поле се появяват нови периодични издания. По своята същност българската бесарабска публицистика, както и българската бесарабска литература, които вървят ръка

за ръка, са близки по дух до тези от епохата на Българското възраждане. В своето развитие те все повече се утвърждават и стават достояние на стотици и хиляди читатели.

Тук вече ще спрем накратко вниманието на републиканските вестници «Родно слово», излизащ в столицата на Молдова – Кишинев, на печатното издание «Роден край», Одеса, Украйна, както и на в. «Български глас», замислен като издание в Болград, а отпечатван в молдовския град Кахул.

Централният му офис е в град Тараклия, който е център на българската общност в Република Молдова. В. «Родно слово» е прощъпулник на българския бесарабски периодичен печат, който стартира като притурка към републиканския вестник «Советская Молдавия» с отговорник журналиста Петър Делибалтов и кореспондента Нико Стоянов на 7 август 1988 година. През 1989 г. Н. Стоянов става редактор на вестника. Със специално решение на правителството на Република Молдова от 25 октомври 1990 г. вестникът получава самостоятелен статут на обществено-политическо издание, а после става «обществено-политически, литературно-публицистичен вестник за бесарабските българи, където и да са, и за техните приятели». Мотото му е «Върви, народе възродени!».

На 7 август 2018 г. в Молдова и България бе отбелязана тридесетата годишнина от началото на издаването на в. «Родно слово». През времето сътрудници му бяха публицистите Таня Танасова-Тодорова, Николай Тодоров, Тодор Стоянов, Иван Фъртунов, Димитър Боримечков и колегата от България Петър Лозанов, който завладяваше читателя с неговият «Моят бесарабски дневник». Всеки от нас със своите материали и снимки допринесе за развитието на българската бесарабска публицистика както в тематично отношение, така и в жанрово разнообразие.

Вестник «Роден край», Одеса, Украйна, започва да излиза през 1989 година като притурка към Одеския областен в. «Знамя комунизма». Специалният випуск на български език е отпечатан през юли и е «своеобразна проба, с помощта на която ние искаме да определим целесъобразността от продължаване на изданието и неговите основни посоки и тенденции». Това тогава са писали колегите в уводната си статия «Към нашите читатели».

По-късно «Роден край» става притурка на вестника на Върховния съвет на Украйна «Голос Украины». Вестникът на и за украинските българи е редактиран от Иван Кондов от Варна, а после от местните българи Афанасий Гайдаржи и Дора Костова.

Мотото му е «Българи да си останем!», като равноапостолите Св. св. Кирил и Методий сам му небесни покровители.

От самото начало и до ден днешен в. «Роден край» излиза редовно – всяка събота читателят от Украйна получава своя любим и очакван вестник, който го чете от «край до край». Вестникът си има тематични страници, като «Аз Буки Веди», «Еделвайс», «Антология на бесарабската българска литература», «Детски свят», постоянни рубрики: «Православно наследие», «Книжен рафт», «Бележити българи», «Знай своя род и език» и др.

Третият появил се в онова време на «перестройката» вестник е «Български глас», който е рожба на болградчани и тараклийци. Неговият първи брой се появява на 21 септември 1991 година. Първите му читатели са участниците в Първия всесъюзен фестивал на народно творчество, състоял се в същия ден в Болград.

В уводната статия на вестника Александър Миланов, поет, преводач и общественик от София пише: «Дерзайте, братя! Трябва да бъде чут и българският глас». Макар и нередовно да излиза, в. «Български глас» се чува и се чете и днес.

В започналия преди повече от 30 години възродителен процес главните теми и материали свързвахме с изучаването на родния език, българските традиции и обичаи, със запознаването с българската култура и история. Това правихме преди, това правим и сега. Желанието ни е в. «Български глас» да стане още по-добър и на по-високо ниво духовният мост между Молдова, Украйна и България.

Мотото на в. «Български глас» е «Слънцето свети еднакво за всички», а символът му са Божиите храмове в Болград и Тараклия, които са духовни и културни центрове в Молдова и Украйна.

Както пише в едно научно списание «Българите в Северното Причерноморие» българската бесарабска поетеса и публицист Таня Танасова-Тодорова: «Българските издания в Молдова и Украйна имат двойна функция. От една страна те отразяват процесите на националното

възраждане тук, а от друга – самите те са голяма, значителна и важна част от него, като способстват на възраждането на българщината – езика, културата, образованието на роден език, обединяват българската диаспора в Бесарабия, отразявайки живота на бесарабските българи» .

ДИМИТЪР БОРИМЕЧКОВ,

поет и публицист.

Гр. Тараклия, Р МОЛДОВА

Газета «Свет»

Добавить комментарий

Комментировать...