Общество

29 октомври — Ден на бесарабските българи

На тази дата през 1838 година в Болград, Бесарабия, се освещава построеният за около пет години с доброволен труд на преселници от българските земи трипрестолен храм-паметник «СВЕТО ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ». Съборът е един от най-големите в миналото и сега в православната християнска общност.

През 1938 г. в София се издига инициативата денят на освещаването на храма — 29 октомври (16-ти стар стил) да се превърне в голям празник – Ден на бесарабските българи.

С този акт се отдава дължимото уважение на участието им в борбите за национално и културно възраждане на българския народ, както и за ролята им в строителството на Нова България след Освобождението прз 1878 година.

На 28 ноември 1938 г. в София излиза вестник «БЪЛГАРСКА БЕСАРАБИЯ», брой единствен. В него Димитър ТОДОРОВ – секретар на сдружение «ОТЕЦ ПАИСИЙ» пише «ЗА ОНИЯ, КОИТО ЗАПАЗИХА ДУХА СИ», за заслугите на бесарабските българи, както в Южна Русия, така и в Отечеството им – БЪЛГАРИЯ.

Своето писмо-възвание към читателите на в. «Българска Бесарабия» и към държавата Димитър Тодоров завършва оптимистично: «Нека никога не преставаме да мислим и да се грижим за нашите братя – българите в Бесарабия, а един ден в годината – 29 октомври, годишнина на освещаването на въздигнатия от тях в Болград български храм-паметник «СВЕТО ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ», да бъде за тях и за нас голям ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ».

За съжаление, хубавата идея не се осъществява – започва Втората световна война.

«Нижат се годините, забрава покрива спомена за ВЪЗВАНИЕТО. През 1998 г. в. «Българска Бесарабия» е изровен от Мирчо СЛИВЕНСКИ, потомък на опълченеца Георги СЛИВЕНСКИ от Болград, сред купчината семейни документи. Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи «РОДОЛЮБЕЦ», София, реши в деня на 160-годишнината от освещаването на храма «Свето Преображение Господне» (29 октомври 1998 г.) да отдаде заслужена почит на онези българи, които с делата си са доказвали и доказват обичта си към род и родина.

Дълъг е списъкът на тези строители на освободена България. В него са петимата братя БАЛАН, Александър МАЛИНОВ, Димитър АГУРА, генералите Данаил НИКОЛАЕВ и Иван КОЛЕВ, майор Олимпий ПАНОВ, Иван ВУЛЬПЕ, Константин МИХАЙЛОВ-СТОЯН, Порфирий СТАМАТОВ, Георгий СТАМАТОВ и още, и още позабравени днес политици, учени, военни, културни дейци и родолюбци», пише колежката-журналист и активен член на дружеството «РОДОЛЮБЕЦ» Станини ДЕШЕВА.

Освен знаменателното освещаване на величествения храм «Свето Преображение Господне» друг знаков момент в развитието на Болград е откриването на първото общообразователно училище. Това е прословутата Болградски гимназия «Св. св. КИРИЛ и МЕТОДИЙ», учредена с грамота (хривосул) на молдовския княз с български произход Никола БОГОРИДИ през юни 1858 година.

Гимназията изиграва голяма роля в българското ВЪЗРАЖДАНЕ, възпитаниците й участват в Освобождението в Руско-турската война 1877 – 1878 г., а първите й политици и управници, просветни и културни дейци – в строителството на Нова България.

Тези български светини в Болград отбелязаха своите годишнини: гимназията «ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ» — 159 години, а катедралата «СВЕТО ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ» — 179 години. Тържествата бяха посветени на Деня на бесарабските българи.

През последните десетилетия празникът на българите в Молдова и Украйна се отбелязва по подобаващ начин.

Димитър Боримечков

Добавить комментарий

Комментировать...